Трезво за младежката безработица

Преди отново да се втурнем да замеряме младежката безработица с пари е хубаво да си припомним някои често подминавани, но изключително важни фактори за същността на надвисналият над Европа и България проблем.

1. Статистиката не е това, което изглежда

Винаги когато се говори за ниво на младежката безработица (особено в любимата на родни и европейски лидери възрастова група 15-24 г.), трябва да се има предвид, че огромната част от лицата в тази възраст не влизат в обхвата на работната сила, спрямо която се изчислява коефициента на безработица.

Така например, от 793 хиляди души на възраст между 15-24 г. у нас през 2012 г., работната сила се състои от едва 230 хиляди души, тоест – 29,3%. Това е напълно разбираемо, поради факта, че от 15-24 годишните близо половината са в училищна възраст, а значителна част от останалите учи (уж) редовно в университетите. Това са все лица, които статистиката не брои за част от работната сила и съответно не ги включва при изчисляването на младежката безработица.  Следва да отбележим още, че статистиката не включва в обхвата на работната сила и лицата, които са в допълнителен отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст, част от които са на възраст под 24 години.

За да добием по-добра представа за статистическия ефект от този методологичен подход, нека вземем за сравнение групата на възраст 25-34 г. Тази група у нас наброява 996 хиляди души през 2012 г., а работната сила се състои от 768 хиляди души за същия период. Тоест коефициентът на икономическа активност (заети плюс търсещи работа) е 77,5% при втората група и едва 29,3% при първата. Отново – това е напълно разбираемо с оглед на факта, че повечето лица на възраст 15-24 години следва да са в училище или в университет.

Графика 1: Брой на лицата и размер на работната сила в групите 15-24 и 25-34 години в България през 2012 г.

Източник: НСИ

2. Друга перспектива

Проблемът е, че поради малкия размер на работната сила, всеки търсещ работа младеж оказва много по-голямо влияние върху коефициента на безработица отколкото търсещо работа лице в някоя от другите възрастови групи.

Поради тези причини Евростат използва и публикува и друг (често игнориран) индикатор, показващ дела на безработните лица на възраст 15-24 години от всички лица в тази възрастова група.

Графика 2: Дял на безработните от всички лица на възраст 15-24 г. в ЕС през 2012 г. 

Източник: Евростат

Показателят за България е 8,5%, което е под средното ниво на ЕС от 9,7%. Този подход на изчисляване на младежката безработица, разбира се, е също толкова условен и по характер напомня по-скоро методиката за изчисляване на коефициента на заетост. Истината може би е някъде по средата, но основният извод е, че естественият резултат от ниската икономическа активност на възрастовата група 15-24 г. и ниската квалификация на икономически активните лица в нея е чувствително по-висок коефициент на младежка безработица. Особено когато методологията за измерването на последната е същата като тази, използвана за групи с 2-3 пъти по-висока икономическа активност.

3. Спекулации със ситуацията в България

В България е практика да се цитират данни за безработица на населението в група 15-24 г. и същевременно да се предлагат програми са за лица на възраст 15-29 години. Така например, твърденията на лидера на БСП Сергей Станишев, че „младежката безработица е 40%” просто не са верни. Може би най-коректни са данните за безработицата на лицата на възраст 15-24 г. за първото тримесечие на 2013 г., които са 29,5% (по НСИ).[1] В новите предложения на управляващите за справяне с проблема, обаче се визира именно възрастовата група 15-29 г., където безработицата (с всичките споменати условности) е 23,6%.

По подобен начин стоят и твърденията на премиера Пламен Орешарски, че младежката безработица в България е „непропорционално висока” на фона на тази в ЕС. България е на 9-то място в непрестижната класация за ниво на безработица в ЕС и на 7-мо по младежка. Съотношението между двата коефициента е 2,28:1 в полза на младежката безработица при 2,15:1 средно за ЕС. Както нееднократно и Евростат посочва, младежката безработица (особено измервана в група 15-24) винаги е около два пъти по-висока от общата такава. Действително: в едва девет от всички двадесет и седем страни членки на ЕС съотношението на двата коефициента е по-малко от 2:1. През 2007 г., когато безработицата в България беше 5,1%, а младежката 12,1% въпросното съотношение беше 2,37:1.

Това са все неща, които трябва да се имат предвид, когато се предлагат политики за „борба с младежката безработица”. Ако индикаторът, на базата, на който планираме действията си е толкова условен, няма да е чудно, ако след време се окажем в положението на французите, които потрошиха милиарди за „борба” с въпросния феномен, без особени резултати.

4. Няколко действителни проблема

Ако управляващите държат да предприемат нещо, понеже това се очаква от тях, нека обърнат внимание на следната тенденция.

Графика 3: Средногодишен дял на младежите с висше образование от регистрираните в бюрата по труда лица с висше образование, % 

Източник: Агенция по заетостта, сметки на ИПИ

Делът на младежите с висше образование от регистрираните в бюрата по труда лица с висше образование не спира да нараства от началото на кризата. С други думи, все повече млади висшисти стоят без работа. Това може да бъде отдадено на редица фактори, но безспорно един от тях е „качеството” на въпросното образование и актуалността на програмите на държавните университети, които продължават да бълват експерти, от които пазара на труда няма нужда. Тук, разбира се, грешката в определена степен е и в абсолютната нерационалност и игнориране на действителността при избора на специалност от самите младежи. Проблем, който може да се реши от само себе си за няколко години, ако всеки от тях трябваше в по-голяма степен да участва във финансирането на образованието си.

Изключително тревожни са и данните за трудовата култура на безработните лица в България, поне що се отнася до подходът им към търсене на работа.

Графика 4: Начин на търсене на работа през първото тримесечие на 2013 г., процент на лицата посочили всеки подход

Източник: НСИ

Бележка: Някои от анкетираните са посочвали повече от един отговор.

Става ясно че:

  • над 70% от търсещите работа се обръщат към роднини и познати;
  • един на всеки двама се появява в офиса на работодателя директно;
  • едва 39% се обръщат към държавните бюра по труда (повод за обща оценка на работата им);
  • едва 17% са готови да се напънат, за да се включат в състезателен конкурс.

Достатъчно плашещи ли са тези данни за необходимостта от професионално консултиране на огромна част от безработните?

Предвид структурните характеристики на безработицата в страната именно натам трябва да бъдат насочени основната част от усилията на управляващите да повлияят положително случващото се на пазара на труда. За нещастие, липсата на традиции в сферата на професионалната консултация и ученето през целия живот си казват думата. Това, обаче, не означава че отговорът е субсидиране на незаслужени и нискоефективни работни места. Напротив, допуснатите грешки трябва да бъдат премислени, а програмите за заетост и квалификация реформирани по начин, който не да раздуе броя на „включените” в тях, а да подобри качеството на крайния образователен продукт.

Къде са решенията?

Простата истина е, че докато икономиката не тръгне, младежката безработица ще бъде висока, както в България, така и в ЕС. Адресирането на проблемите на пазара на труда парче по парче може да изглежда добре пред медиите, но рядко води до нещо друго от прехвърлянето на проблемите на една група хора върху друга.

С това предвид, една политика на замразяване (или дори намаляване) на минималните осигурителни прагове би имала много по-голям ефект върху конкурентоспособността на младите кадри, а и върху излизането им „на светло”.

Колективните трудови договори и тяхното разпростиране върху все повече браншове също трябва да бъде преустановено. В същността си те задържат на работа кадри, които не отговарят на нуждите на работодателите, и в същото време спират влизането в обръщение на млади и често по-перспективни такива.

Не би навредило и ясното разграничаване на новото правителство от самоубийствените намерения на техните предшественици за въвеждане на задължителни платени стажове. Ясно е, че болшинството от младите няма да се видят в пари в първите една-две години от своите професионални кариери. Въпросът е дали искаме те да имат възможността да отидат някъде и да научат нещо (пък било то без особено заплащане), или да отбият номера за 300 лв. и след година-две пак да се редят на опашки пред бюрата по труда.


[1] Данните за броя на регистрираните в бюрата по труда безработни на възраст до 29 г. през месец май сочат намаление с над 11 хил. души, което макар в известен унисон със сезонните тенденции, е изключително силен спад, който ще окаже влияние в посока понижаване на младежката безработица.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s